Не тъга, а празнота. Ранен изгрев. Две очи.
Не плача, просто мълча
и гледам града отстрани.

Не сърце, което скърби
за любов, далече изгубена.
Не душа, коята търпи
болка, така незаслужена.

Не  минало, само спомени
за мечти, така и неизживяни.
Не любов, а тръпки огнени.
Искри, но отдавна изтляни.

Изгрев светъл, топъл, красив,
началото на поредния ден.
На фона на света, самотен и сив, 
където сякаш живея във плен.

Не питай какъв е проблемът сега.
Добре съм, просто не съм щастлива.
Не чувствам радост, не чувствам тъга,
не чувствам дори, че съм жива.
Студен поглед, тишина.
Всичко рано или късно си отива, 
а след него остава само следа.
Не плача, просто мълча.