Постинг
24.01.2014 12:36 -
Като падаща звезда.
Вървя по улицата в зимната нощ. Студеният въздух се просмуква в кожата ми и вкаменява тялото ми. Не се чува нищо освен забързаните ми стъпки по самотната улица, тежкото ми дишане и силният вятър, блъскащ се в лицето ми. Забила съм поглед в земята сякаш изучавам материала, от който е направен асфалта. Изведнъж нещо проблясва в небето. Вдигам глава и едва успявам да видя падаща звезда. Съзнанието ми веднага крещи „Пожелай си нещо!”. Но какво?
А колко е красива нощта! Тиха, спокойна, безмълвна. Нощно небе, обсипано със звезди, всяка притежаваща онзи безценен диамантен блясък, по който жените припадат. Луната свети толкова силно, сякаш се опитва да надмине слънцето. Поглеждам надолу към града. Всяка сграда се отличава от другите с вечерните си светлини. Всичко е толкова прекрасно! Неволно краищата на устните ми се извиват нагоре.
Щастие. Една обикновена дума, но криеща толкова много в себе си. Толкова тълкувания, толкова значения, различни за различните хора, но всеки от тях има точно определена представа за думата щастие. И целият му живот минава в упорития стремеж да „постигне” щастието по всякакъв начин.
Някои хора смятат, че щастието не е нещо, което пада от небето. То трябва да се заслужи, да се трудиш за него, да планираш всичко, да се бориш всеки час, и когато „му дойде времето” всичко ще се нареди и най-после ще можеш да прекараш остатъка от живота си така както винаги си искал. С няколко думи – щастлив си тогава, когато си постигнал целите и мечтите си. И може би са прави – невероятно е чувството да видиш, че надеждите и старанията, които си положил, не са били напразни. Но онова, което често подминава съзнанието ни е, че хората се променят. Стремежите също. Целите, мечтите, дори принципите, това не са константни величини. Всичко е преходно. Проблемът идва, когато след като получиш желаното, разбираш, че то не е точно както си си го представял. Виждал си само цветята и пеперудките, но не си забелязал, че има цял товар, прикрепен здраво за мечтата ти. Осъзнаваш, че ще прекараш остатъка от живота си по начин, който никак не ти допада поради простата причина, че ние, хората, сме объркани същества и в природата ни е да не знаем какво искаме. Имаме някаква мътна представа за бъдещето, за мечтаната професия, може би в мечтаната страна, за мечтаното семейство с мечтаната училищна любов… но какво всъщност знаем? И какво става когато дойде моментът на грандиозното разочарование? Обръщаме се назад и виждаме, че всичко, което сме направили в стремежа си за един, уж по-добър живот, просто не е имало смисъл. Същото еднообразие както преди, същото ежедневие, същите проблеми. И пак сме там откъдето сме тръгнали.
"Carpe diem!" или „Живей за момента!” – великата философия на XVI-XVII в., но толкова актуална и за XXI в. Докато правим планове за бъдещето и за това колко „щастливи” ще бъдем, изпускаме всичкото щастие, което се случва тук и в този момент, защото, вярваме или не, то е навсякъде около нас. Не е толкова трудно да бъдем щастливи, просто трябва да се огледаме. И, за бога, за какво щастие говорим изобщо, щом в днешно време до такава степен сме свикнали в красотата в ежедневието си, че вече не я виждаме. Гледаме в краката си, все едно ще намерим съкровище там, а всъщност то е горе, в синята необят, към която погледът ни все по-рядко се надига. Нужни са ни падащи звезди, за да таим детски надежди, че желанията ни ще се сбъднат, когато единственото, което ни трябва, е просто да си отворим очите за истинските неща на този свят. Колкото и планове да правим за бъдещето, колкото и труд да полагаме за онова мъгливо „утре”, нашият живот тече точно в този миг. Миг, който никой не може да ни върне. Бих искала да планирам живота си още преди да се родя, но уви.
"Пожелай си нещо!"
Желания колкото искаш: да изкарам шестица на класното по литература, да стана успяла журналистка, да запазя невероятните си приятели, да се срещна с други, да имам идеалния принц на бял кон, който – хайде, да не се лъжем – не съществува, но... Кой знае?
Луд свят, нали?
Поглеждам отново към звездите. "Искам просто да бъдя щастлива." И си тръгвам.
Ако човек наистина се замисли над това какво всъщност представлява щастието, ще осъзнае, че човек има право само на един шанс, един живот, за да бъде щастлив. И всичко хубаво, случващо се в него е като падаща звезда – ако не гледаш внимателно, ще го изпуснеш.
А колко е красива нощта! Тиха, спокойна, безмълвна. Нощно небе, обсипано със звезди, всяка притежаваща онзи безценен диамантен блясък, по който жените припадат. Луната свети толкова силно, сякаш се опитва да надмине слънцето. Поглеждам надолу към града. Всяка сграда се отличава от другите с вечерните си светлини. Всичко е толкова прекрасно! Неволно краищата на устните ми се извиват нагоре.
Щастие. Една обикновена дума, но криеща толкова много в себе си. Толкова тълкувания, толкова значения, различни за различните хора, но всеки от тях има точно определена представа за думата щастие. И целият му живот минава в упорития стремеж да „постигне” щастието по всякакъв начин.
Някои хора смятат, че щастието не е нещо, което пада от небето. То трябва да се заслужи, да се трудиш за него, да планираш всичко, да се бориш всеки час, и когато „му дойде времето” всичко ще се нареди и най-после ще можеш да прекараш остатъка от живота си така както винаги си искал. С няколко думи – щастлив си тогава, когато си постигнал целите и мечтите си. И може би са прави – невероятно е чувството да видиш, че надеждите и старанията, които си положил, не са били напразни. Но онова, което често подминава съзнанието ни е, че хората се променят. Стремежите също. Целите, мечтите, дори принципите, това не са константни величини. Всичко е преходно. Проблемът идва, когато след като получиш желаното, разбираш, че то не е точно както си си го представял. Виждал си само цветята и пеперудките, но не си забелязал, че има цял товар, прикрепен здраво за мечтата ти. Осъзнаваш, че ще прекараш остатъка от живота си по начин, който никак не ти допада поради простата причина, че ние, хората, сме объркани същества и в природата ни е да не знаем какво искаме. Имаме някаква мътна представа за бъдещето, за мечтаната професия, може би в мечтаната страна, за мечтаното семейство с мечтаната училищна любов… но какво всъщност знаем? И какво става когато дойде моментът на грандиозното разочарование? Обръщаме се назад и виждаме, че всичко, което сме направили в стремежа си за един, уж по-добър живот, просто не е имало смисъл. Същото еднообразие както преди, същото ежедневие, същите проблеми. И пак сме там откъдето сме тръгнали.
"Carpe diem!" или „Живей за момента!” – великата философия на XVI-XVII в., но толкова актуална и за XXI в. Докато правим планове за бъдещето и за това колко „щастливи” ще бъдем, изпускаме всичкото щастие, което се случва тук и в този момент, защото, вярваме или не, то е навсякъде около нас. Не е толкова трудно да бъдем щастливи, просто трябва да се огледаме. И, за бога, за какво щастие говорим изобщо, щом в днешно време до такава степен сме свикнали в красотата в ежедневието си, че вече не я виждаме. Гледаме в краката си, все едно ще намерим съкровище там, а всъщност то е горе, в синята необят, към която погледът ни все по-рядко се надига. Нужни са ни падащи звезди, за да таим детски надежди, че желанията ни ще се сбъднат, когато единственото, което ни трябва, е просто да си отворим очите за истинските неща на този свят. Колкото и планове да правим за бъдещето, колкото и труд да полагаме за онова мъгливо „утре”, нашият живот тече точно в този миг. Миг, който никой не може да ни върне. Бих искала да планирам живота си още преди да се родя, но уви.
"Пожелай си нещо!"
Желания колкото искаш: да изкарам шестица на класното по литература, да стана успяла журналистка, да запазя невероятните си приятели, да се срещна с други, да имам идеалния принц на бял кон, който – хайде, да не се лъжем – не съществува, но... Кой знае?
Луд свят, нали?
Поглеждам отново към звездите. "Искам просто да бъдя щастлива." И си тръгвам.
Ако човек наистина се замисли над това какво всъщност представлява щастието, ще осъзнае, че човек има право само на един шанс, един живот, за да бъде щастлив. И всичко хубаво, случващо се в него е като падаща звезда – ако не гледаш внимателно, ще го изпуснеш.
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
Архив
